Една разходка до Турция или 2400км. с УАЗ Патриот само на пр

[Иван Алексиев]

В края на юни в Турция се проведе Третият Балкански спелео събор. Съборът беше със доста силно българско участие и всичко премина добре но това е предмет на друга тема.
Пиша в този раздел, за да споделя някои впечатления от принудителното ми придвижване през повече от половината път само на преден мост.
И така от София тръгнахме 4 човека натоварени в Патриота и съответния багаж наблъскан естествено до тавана. Крайната цел на пътуването беше Олимпус курортно селище на около 100км. югозападно от Анталия. Проектният маршрут беше около 3200 - 3300 км. но впоследствие с всички зигзаци който направихме за да разглеждаме стана 3700км. .
Всичко беше наред Патриота си вървеше и пееше дори високата околна температура не му пречеше (по принцип това е автомобилът с най-топлия двигател, с който съм се сблъсквал и имах едно на ум) но до Ефес. Весели и щастливи разгледахме древният град качихме се на Патриота и потеглихме, на изхода на паркинга спрях да направя място на един автобус като се изтеглих в края на асфалта (на практика дясното задно колело беше разтоварено, леко стъпило на наклоненият към края на пръста асфалт) опитах се да потегля чу се едно тихо "щрак" и до там. Нямаше време за мислене задръствахме изхода на доста натовареният паркинг спътниците ми слезаха казаха ми че кардана се върти така, че бързо включих предният мост и се изтеглих на най-близкото широко място , а именно обратно на паркинга. Между временно пристигнаха още две български коли с приятели пещерняци (пътувахме отделно по различни маршрути) и отбора стана весел. Лесно предположих какъв е проблемът, карданът се въртеше нямаше никакви стържения хъркания или други звуци значи деференциал малко вероятно, оставаше полуоска след съответното разрешение на шефовете на въоръжената охрана (беше привечер и обекта затваряше) изтеглих Патриота в края на паркинга върху чакъл, за да не цапам и се захванахме с ремонт. То да го наречем ремонт е грубо казано по-скоро разглобяване. Набързо смъкнахме полуоските, дясната скъсана до местото, където влиза в диференциала, смъкнахме и кардана (не знаех каква е ситуацията с останалото вътре парче, а да отварям диференциал, при условие че нямам никакъв шанс да намеря полуоска беше безсмислено), ръкавите натъпкахме с парцали и найлонови чували за боклук отвън затворихме с плочки изрязани от подложка за мишка (много се развиха напоследък компютърните технологии качествени подложки правят, масло устойчиви) и бяхме готови. Кардана и оцелялата полуоска натоварихме в колата, теглих една здрава майна на виновника за случката, а именно САМОБЛОКИРАЩИЯТ ДИФЕРЕНЦИАЛ, с който бях оборудвал Патриота и се замислих на къде да потегля. Много-много не се колебах и реших, че продължаваме до крайната ни цел оставаха около 700км. и след това връщане така ,че нямаше какво да се мотаем.
Дотук добре Патриота си вървеше и на преден мост е разбира се стана по-различен бих казал неприятен за управление но вървеше. В началото го щадях после ми писна, защото тези километри със скорост 40-50 щяха да са кошмар и си влязох в пътните ограничения. Маршрута ни беше такъв, че карахме по второстепенни и третостепенни пътища, магистрала имахме само между Измир и Айдин там карах 100-110км/ч. Малко след магистралата и спускането по един доста дълъг и стръмен склон се чу някакво стържене условно от към предно ляво колело естествено спрях да погледна, но нищо. След известно време стърженето пак се чу приличаше на превъртане на шлици, но не точно на първото удобно място спрях и смених левия хъб (нося си разни по-дребни неща като пътувам) но не видях да му има нещо, беше си напълно изправен. Продължихме, стърженето се появяваше от време на време после изчезваше за дълго така, че не ми оставаше нищо друго освен да прибягна до изпитаният метод да усиля музиката и да карам, доколкото може. Както и да е пристигнахме в Олимпус правихме, каквото правихме и след три дена аз с единия от пасажерите ми и намален багаж потеглихме обратно. Тръгнахме с ден преднина, за да може при необходимост настигащите ни да помагат. Обратният път от 1700км. взехме за 25 часа като пътьом разгледахме "Памук кале" бързах да се прибера, защото трябваше да оправя Патриота ден след това заминавах на море. На връщане още един път близо до Анталия чух силно изхъркване/стържене, но нямаше какво да се направи и продължих напред. Вече в България на нашата магистрала си позволих да поддържам скорост 110-120 и на спускането от Ихтиман няколкократно усетих доста силни вибрации. Както и да е прибрахме се благополучно като вече тук докато возех колегата с багажа му до тях вибрациите при спиране и потегляне се усилиха до степен да ти "паднат пломбите". Разтоварих и моя багаж и направо в сервиза беше 9 часа сутринта. Отворихме диференциала смених самоблокиращия с оригиналния на Патриота полуоските с нови (Благодаря на Сашо и целият екип на Карбон Плевен за поредната бърза и коректна реакция всичко необходимо ме чакаше в сервиза) и готово.
Огледахме се за източника на странното хъркане / стържене, а по-късно вибрации оказаха се напълно блокирали явно вътре натрошени карета на предния кардан. Предполагам, че каретата са блокирали от прегряване и натоварване едно по едно, първият път от дългото спускане по големия наклон, след които чух първият стържещ звук на отиване, а второто от натоварването от по-високата скорост, която си позволих на връщане. Сменихме кардана и приключих с ходовата част. Натоварих багажа за морето и при оглед на двигателния отсек ми направи впечатление, че радиатора се клати оказа се, че от вибрациите предполагам вече в София се бяха скъсали нитовете на горните крепежни планки презанитихме планките и това беше. Други последствия от карането 2400км. на преден мост при това сериозно натоварен не открих. Имах късмета, че Патриота издържа иначе щеше да е доста забавно.
1. Този, който реши да сложи самоблокиращ диференциал близък до 100% трябва добре да помисли за какво ще използва колата аз лично няма да направя тази грешка просто на мен не ми трябва блокаж. Полуоската в същност просто се е докъсала при Ефес, като гледах структурата на среза процесът е продължил доста. Блокажа, които бях сложил е тип торсен и е предназначен за мостове "Спайсър" - УАЗ Хънтър - УАЗ Патриот карам с него близо две години и от самото му поставяне ми беше направило впечатление, че за разлика от същия такъв поставен по същото време на Хънтъра е много по "чувствителен" на асфалт се включва при всеки по-остър от 90 градуса завои, което не беше много приятно при ежедневното каране. Обяснявам това с по-голямата ширина и дължина на Патриота както и с по-голямото му тегло и товароподемност, явно този блокаж е бил проектиран за параметрите на Хънтъра там явлението ежедневно включване на асфалт го няма.
2. Основен проблем при шофирането се усещаше при изкачването и спускането на доста стръмните турски планини (явно, понеже по морето си нямат сняг си позволяват доста стръмни наклони особен, но на второстепенните и третостепенни пътища) проблемът изцяло е в управляемостта поради тежкия багаж нито надолу нито нагоре се чувстваш комфортно.
3. Предполагам, че ако бях разтоварил колата в самото начало, ако поддържах по-умерена скорост и гресирах каретата щях да избегна проблема с предния кардан.
4. МОЖЕ БИ беше възможно да се кара и без да демонтирам кардана и полуоските, парчето, което беше останало беше едно цяло и е абсолютно невъзможно да изпадне и да причини проблем, но пак МОЖЕ БИ.
5. Както винаги съм си знаел най-големият проблем на Патриота, а предполагам и на повечето други марки при пътувания далеч от "базата" са резервните части. Практически беше невъзможно да намеря полуоска в Турция, а можеше да изгърми и нещо много по-елементарно което обаче е жизненоважно за придвижване (не, че за по голям процент от марките полуоската на е важна).
В страни като Турция е възможен варианта Ди Ейч Ел но е свързан с няколко сериозни организационни проблема променящи изцяло времевия и финансов график на пътуването:
А - да достигнеш до населено място с подходящи комуникации
Б - да имаш пари, за да поръчаш необходимото ти и пари, за да живееш през периода докато дойде и се извърши ремонта.
В - да има кой да изпрати необходимото ти и най-вече да го издири и достави в обозримо бъдеще.
Като цяло смятам, че връщането на кола от някоя по-дива дестинация на практика е толкова скъпо бавно и трудно, че трябва добре да си помисли човек дали не е безсмислено. В крайна сметка при вещите обикновено всичко е въпрос на сметка.
6. И нещо, което според мен е споменавано, но не и подчертавано във форума - оффроуд подготовката често пъти пречи. Същото важи и за прекалено "напудрените" експедиционни автомобили, който искаме да използваме по различни дестинации и при различни условия всичко трябва да е с мярка и в зависимост от целите. Прави ми впечатление, че доста колеги се впечатляват от силно подготвените машини, но не бива да се забравя, че те обикновено са целеви такива, подготвяни за точно и ясно дефинирана цел и условия.

[Ep]

:)
понял далеко не все, но из того что понял сделал вывод - с самоблоками в Турцию ехать не стоит :)

[Ostrov]

Благодаря за интересна история
истината, не всички реализирани :)

[chrom]

Интересная и познавательная история, спасибо. (Правда читать чуть мозг не свернул)